На сантиметри сме от глобална термоядрена война.
Така че не става дума за това дали да се позволи на украинския режим да удари Русия с тези оръжия, а за решение дали страните от НАТО са пряко въвлечени във военния конфликт или не… това ще означава, че страните от НАТО, Съединените щати и Европейските държави са във война с Русия.
И ако това е така, имайки предвид промяната в самата природа на конфликта, ние ще вземем подходящи решения въз основа на заплахите, които ще бъдат отправени към нас . – Президент Владимир Путин (12 септември 2024 г.)
Ние сме на сантиметри от глобална термоядрена война . И не, това не е безсмислена, прекалено използвана крилата фраза . Точно обратното, толкова е сериозно, колкото е възможно. Стигнахме до историческа точка на кипене. В никое друго време в човешката история не сме били по-близо до сценария на унищожение, дори по време на така наречената „Кубинска” ракетна криза. Наистина трябва да се нарича „турски“ или нещо в този дух. И е важно да се отбележи, че не се отклоняваме от темата, като споменаваме това.
А именно, основната пропагандна машина просто обича да поддържа своите разкази , които по същество избелват политическия Запад и опорочават действителния свят. Ето защо фактът, че Съединените щати инициираха „Кубинската“ ракетна криза, като разположиха ракети с ядрени глави в Италия и Турция през 1961 г. (въпреки че някои източници твърдят, че това е било още през 1959 г.), се забравя толкова „удобно“. СССР изчака цяла година (най-малкото), за да отговори, като постави собствени ракети в Куба.
Така че е напълно ясно кой е инициаторът на тази конфронтация. И все пак, както беше споменато по-рано, съвременната историография помни събитието като „Кубинската“ ракетна криза, изпращайки подсъзнателно послание, че е инициирана от Съветския съюз и Куба. Защо това е важно? Защото същите хора сега ни казват, че Русия е „ескалирала“ режисирания от НАТО украински конфликт чрез „изстрелване на ракети по демократична Украйна“, отново „забравяйки“ да спомене предходните събития .
А именно, както всички знаем, политическият Запад даде зелена светлина на неонацистката хунта да използва ракети с голям обсег срещу цели по-дълбоко в Русия . И те просто го направиха. През последните два дни бяха използвани приблизително дузина ракети ATACMS и „Storm Shadow”/SCALP-EG (в същия ден Москва актуализира своята ядрена доктрина , имайте предвид) .
И така, как „злият Кремъл“, воден от „лудия, кръвожаден тиранин Путин“, отговори на това? Е, не с ядрени оръжия, тъй като все още сме тук, въпреки че доктрината го позволява.
Русия обаче изстреля това, което технически е ICBM (междуконтинентална балистична ракета). Това е първият път, когато такова оръжие е използвано в конфликт .
И докато междуконтиненталните балистични ракети обикновено носят термоядрени бойни глави, тази беше конвенционално въоръжена. За да разберем по-добре какъв вид оръжие е това, трябва да се върнем десетилетие назад, по-специално към програмата РС-26 „Рубеж“, която трябваше да възпира пълзящата агресия на НАТО в Европа и постсъветското пространство.
А именно, RS-26 беше предвиден като наследник на страхотната IRBM RSD-10 „Pioneer“ (балистична ракета със среден обсег) ( изображение вляво) . По същество съкратена версия на тристепенната междуконтинентална балистична ракета RS-24 „Ярс“, с премахната една степен (и някои други модификации), RS-26 имаше по-малък обсег, но беше не по-малко смъртоносна. Всъщност той носеше по-мощни бойни глави от „Пионер“ (поне четири 300 kt вместо трите 150 kt на последния), като същевременно беше по-точен и невъзможен за прихващане.
Това му позволи да атакува дори масивни подземни командни центрове или всякакви други цели с висок приоритет в окупираната от НАТО Европа. Имаше обаче (гео)политически проблем с RS-26. А именно той е направен по времето, когато все още е в сила Договорът за РСМД (забраняващ всички ракети с обсег между 500 и 5500 км). Така че, за да може RS-26 официално да отговаря на това, той трябваше да има обхват, по-голям от 5500 км. В противен случай той би нарушил Договора за INF и би бил определен като IRBM.
За да се избегне това, той е проектиран да постигне максимален обсег от 5800 км, точно достатъчно, за да бъде определен като ICBM . Това обаче създаде друг проблем, тъй като засегна Новия договор START . А именно, това би принудило Русия да намали броя на своите, така да се каже, „чистокръвни“ междуконтинентални балистични ракети като „Ярс“, Р-36М2 „Воевода“ и РС-28 „Сармат“ . В резултат на това през 2011 г. програмата беше отложена за период след 2027 г., като повечето ресурси бяха пренасочени към разработването на нови хиперзвукови оръжия на Русия .
Въпреки това на 2 август 2019 г. САЩ едностранно се оттеглиха от Договора за РСМД и започнаха да разработват забранени преди това ракети със среден и среден обсег , което накара Русия да отговори. Тези програми се ускориха значително след началото на специалната военна операция (SMO), което доведе до нови проекти, както и до масивни подобрения на съществуващите . Въпреки това, все още не чухме почти нищо за RS-26, което показва, че програмата може дори да е премахната напълно.
Но на 12 април тази година Москва тества „междуконтинентална балистична ракета без име“ . Към днешна дата руските военни все още не са разкрили публично точния тип на ракетата, изстреляна този ден. По това време аз твърдях, че ракетата всъщност е RS-26 , тъй като тя имаше поразителни прилики с по-рано споменатата RS-24, на която всъщност се базираше „Рубеж“, включително начина, по който извършваше колебливи маневри, предназначени да объркат ПРО на НАТО системи (антибалистични ракети), което прави практически невъзможно прехващането им.
В продължение на седем месеца не идваха никакви новини за тази „мистериозна междуконтинентална балистична ракета“. До ранните часове на 21 ноември, т.е. Първоначално руските военни не разкриха каква е ракетата, оставяйки НАТО да обмисли какво да прави по-нататък. Скоро обаче „мистериозната междуконтинентална балистична ракета” не само е разкрита, но и действително е кръстена – „Орешник” („Лешница” на руски). Въпреки това солидната информация за ракетата е изключително оскъдна, подхранвайки всякакви спекулации, глупави предположения и откровена дезинформация .
Например Пентагонът настоява, че ракетата, ударила Днепропетровск, е била изстреляна от Капустин Яр, тестова площадка в Астраханска област (регион) в Южна Русия, разположена на над 1000 км на изток. Това разстояние е твърде малко за междуконтинентална балистична ракета, което повдига въпроси относно истинността на твърденията на американската армия. Тогава се появиха видеоклипове от Казахстан, по-точно над град Сатбаев , който е на 1500 км източно от Капустин Яр. Още по-интересното е, че на около 450 км на югоизток се намира Сари Шаган.
Това място е дом на един от най-големите и важни полигони за изпитания на ракети в бившия Съветски съюз, като руските военни все още го използват широко, включително по време на гореспоменатия тест от 12 април. Просто е невъзможно да видите „Орешник“ да лети над Сатбаев, ако е бил изстрелян от Капустин Яр към Днепропетровск. Със сигурност обаче е възможно ракетата да е изстреляна от Сари Шаган. Все пак НАТО не иска да разкрие, че е прелетял близо 2400 км, преди да удари целите си с изключителна точност .
Още по-интересно е, че видеозаписите над Сатбаев също показват, че ракетата се клати и маневрира точно като „мистериозната междуконтинентална балистична ракета“, тествана на 12 април, което допълнително засилва идеята, че „Орешник“ всъщност може да бъде „Рубеж“ с конвенционално въоръжение. Освен това максималният му обхват надхвърля 5000 км, което поставя почти цяла Европа в обсег . И наистина, няма смисъл да се сдобиете с напълно нова ракета, ако имате „Рубеж“, тъй като това вече е до голяма степен завършен продукт.
Технически погледнато, има няколко възможности, когато става въпрос за „Орешник“. Първо, дори не е задължително да е обикновена ракета и може да бъде някакъв вид MaRV (маневрено летателно превозно средство), MIRV (многократно независимо насочващо се летателно средство), HGV (хиперзвуково плъзгащо се превозно средство) и т.н. или може би дори хибрид, като „Рубеж” е основният ракетоносец. Самият „Рубеж” вече може да носи „Авангард”, така че ако „Орешник” е тежкотоварен автомобил , за „Рубеж” не би трябвало да е проблем да го разположи.
Друга възможност е, че „Орешник“ е напълно нова ракета (не непременно балистична, но вероятно по-модерно хиперзвуково, маневрено оръжие), която има свои собствени MIRV/MaRV/HGV бойни глави. Засега няма категорични твърдения за това, просто защото много малко се знае за него. Лично аз обаче съм по-склонен да вярвам, че „Орешник“ е тежкотоварен автомобил с конвенционално въоръжение, който може да бъде превозван от ICBM/IRBM с ядрени възможности като РС-26 „Рубеж“.
Причината е съвсем проста, защото защо някой ще прави нещо съвсем ново, когато вече има завършен проект, който веднага може да влезе в производство („Рубеж“ използва същите производствени линии като „Ярс“)? Това засилва идеята, че RS-26 е силно модулен дизайн, който може да бъде оборудван с различни видове бойни глави, включително конвенционални. Той също така се връща към визията на президента Путин за стратегическите способности на Русия за превантивни удари .
Още нещо, което трябва да се отбележи за „Орешник“ е, че той със сигурност беше пресилен удар срещу неонацистката хунта.
Ракетите на по-тактическо и оперативно ниво на Русия биха могли лесно да извършат това . Въпреки това, предвид факта, че Москва е изправена пред все по-заблудения и агресивен Запад , тя просто трябваше да демонстрира своята огнева мощ, което накара Путин да разреши удара на далечни разстояния по Днепропетровск. Това е особено важно послание както за САЩ, така и за ЕС/НАТО.
По отношение на функционирането на бойната част на ракетата, наличните кадри показват най-малко 30 по-малки снаряда, разделени на пет групи (по шест във всяка). Липсата на видими детонации (въпреки че поне една беше забелязана ) предполага, че това вероятно са напреднали кинетични пенетратори, способни да унищожат силно защитени и вкопани позиции.
Това означава, че всяка база на НАТО навсякъде в Европа и/или другаде ще бъде в обсега , но Русия няма да има нужда да разчита на своя термоядрен арсенал за възпиране на агресия.
Източник: https://www.globalresearch.ca/