Една от най-мощните и недооценени сили, отговорни за падането на най-могъщите империи в историята, е дългът.
Докато военните поражения, политическите катаклизми и външните нашествия често доминират в историческите разкази за падането на великите сили, прекомерният дълг – „Убиецът на империята“ – тихо, но безмилостно е разяждал основите на империите през вековете.
От Рим до Съветския съюз свръхразширяването на ресурсите, лошото финансово управление и невъзможността да се обслужват огромни дългове доведоха до икономически колапс, социални вълнения и в крайна сметка до смъртта на тези някога могъщи империи.
Разбирането как дългът е изиграл роля в падането на тези империи ни дава представа за ролята, която той би могъл да изиграе в разпадането на империята на САЩ.
Ето обобщение на някои видни исторически примери за този ясен модел.
Римската империя
Един от най-емблематичните примери за разрушителната сила на дълга е Римската империя.
В разцвета си Рим е бил център на познатия свят, контролирайки огромни територии, включително голяма част от Европа, Северна Африка и части от Близкия изток.
Поддържането на огромна империя изисква огромни финансови средства. Римското правителство трябваше да финансира своята разпръсната армия, да изгради инфраструктура като пътища и акведукти и да поддържа величието на своята столица.
Императорите финансират произтичащия дълг чрез обезценяване на валутата - намаляване на съдържанието на сребро в римските монети.
Това обаче доведе до необуздани увеличения на цените и икономическа нестабилност.
Колкото повече римското правителство се опитваше да намери начин да се измъкне от дълга, толкова по-голям ставаше проблемът.
Докато дългът и инфлацията задушаваха римската икономика, империята се бореше да плаща на своите войници, подкопавайки военния морал и ефективност.
Отслабен от вътрешния финансов колапс, Рим стана уязвим на външни заплахи. Комбинираната тежест от лошо финансово управление, социални вълнения и военен упадък доведоха до колапса на империята.
Испанската империя
През 16 век Испанската империя е глобална суперсила.
Откриването на Новия свят донесе приток на злато и сребро, което напълни хазната на испанското правителство отвъд въображението.
Това новооткрито богатство обаче породи самодоволство и екстравагантност.
Испанската монархия се забърква в скъпи войни в цяла Европа – включително Осемдесетгодишната война с холандците и конфликти с Франция и Англия – и се отдава на щедри разходи, без да се съобразява с фискалната устойчивост.
Испания взе големи заеми от европейски банкери, за да финансира амбициите си, натрупвайки огромни дългове.
Първоначално притокът на колониално богатство позволи на Испания да обслужва дълговете си, но с продължаването на войните разходите започнаха да изпреварват приходите от Новия свят.
Кредитоспособността на Испания намаля с нарастването на дълговете и икономическият спад стана необратим.
Неизбежната последица е серия от фалити през 1557, 1575 и 1596 г.
Всеки фалит отслабва кредитоспособността на Испания, правейки по-трудно заемането на пари при изгодни условия.
Някога доминиращата империя загуби влиянието си, което илюстрира как изобилието от богатство, когато е лошо управлявано и съчетано с прекомерен дълг, може да ускори бързото слизане от власт.
Френската монархия
Падането на френската монархия в края на 18 век дава още един ярък пример за това как дългът може да дестабилизира една могъща държава.
Участието на Франция в скъпи войни, като Седемгодишната война и Американската революция, обтегнаха финансите на страната.
Междувременно екстравагантният начин на живот на френския двор, олицетворен от крал Луи XVI и кралица Мария Антоанета, изтощи допълнително хазната.
Франция беше дълбоко задлъжняла и правителството се бореше да обслужва заемите си.
До края на 1780 г. френското правителство харчи повече за лихвени плащания, отколкото армията.
Френската монархия наложи тежки данъци на обикновените хора, за да плати разходите за дълговете си, докато благородниците и духовенството бяха до голяма степен освободени. Това доведе до широко разпространен гняв сред населението, подклаждайки социални вълнения.
През 1789 г. ситуацията достига повратна точка, разпалвайки Френската революция.
Династията Цин
Династията Цин е последната императорска династия на Китай.
Тя беше водеща световна икономическа сила, но разходите и външните заеми през 19 век бяха значителен фактор за нейния упадък.
Династията Цин е изправена пред огромно финансово напрежение поради продължителни конфликти, включително Опиумните войни, въстанието на Тайпин и въстанието на боксьорите.
Тези войни принуждават династията Цин да взема големи заеми от чуждестранни кредитори.
Правителството на Цин увеличи данъците върху селяните и дребните земевладелци, за да управлява дълга си. Данъчната тежест, широко разпространената корупция и неефективността на имперската бюрокрация доведоха до социално недоволство и отслабиха контрола на централната власт върху провинциите.
Дългът е критичен фактор, който изостря и без това нестабилната политическа и социална ситуация в късната династия Цин.
Британската империя
Слънцето никога не е залязвало над Британската империя в пика на нейната мощ.
Двете световни войни обаче натоварват ресурсите на империята извън нейните граници. Цената на битките през Първата и Втората световна война остави Великобритания дълбоко в дългове, особено към САЩ.
Финансовото напрежение на дълга направи невъзможно поддържането на контрол върху огромните й територии и ролята на Великобритания като световна суперсила намаля.
Паундът престана да бъде водещата резервна валута в света.
Как дългът унищожава империи: познат модел
Типичният модел в тези примери за разпадащи се империи (и много други, които нямах време да спомена) е:
Етап #1: Империите постигат успех и стават прекалено самоуверени.
Етап #2: Прекалената самоувереност води до екстравагантни разходи за лукс и войни.
Етап #3: Империите финансират тези пищни разходи, като задлъжняват.
Етап #4: Дългът нараства до неустойчиво ниво и създава смазващо бреме.
Етап #5: Империите финансират дълга чрез данъчно облагане и обезценяване на валутата.
Етап #6: Населението поема тежестта на изплащането на дълга, тъй като империите повишават данъците и обезценяват валутата - до максимална степен - докато не предизвика вътрешна нестабилност.
Етап #7: Империите не могат да финансират армията си поради дълговото си бреме. Обикновено това е повратната точка.
Етап #8: Недостатъчно финансираните военни плюс вътрешна нестабилност правят империите уязвими на чужда инвазия, вътрешна революция, гражданска война и други екзистенциални опасности.
Етап #9: Империята се разпада.
Федералното правителство на САЩ има най-големия дълг в историята на света. И продължава да расте с бързи, неудържими темпове.
Въпреки че правителството на САЩ може да продължи шарадата на платежоспособността по-дълго от всяко друго образувание на планетата, дори най-могъщите империи в човешката история не могат да го правят завинаги, особено когато започнат да се борят да плащат разходите за лихви.
Ситуацията достигна критична точка.
Това е така, защото годишните лихвени разходи по федералния дълг надвишиха бюджета за отбрана за първи път по-рано тази година.
На път е да надхвърли социалното осигуряване и да стане НАЙ-ГОЛЕМИЯТ елемент във федералния бюджет.
В резултат на това империята на САЩ е някъде между Етап #6 и #7 в модела на разпадане на империята, който описах по-горе.
Източник: от Ник Джамбруно